Поговорките, пословиците и другите народни умотворения (и безумотворения) заемат доста голяма част от фолклора на даден народ. Доколко ние сме народ - може да се спори, обаче поговорки при нас - дал Бог (ако и него го има изобщо де). Фолклора ни просто е пълен със всякакви такива наследства от предците ни, че ги срещаме на всеки ъгъл - къде в писмен, къде в реален вариант. Ето примери за някои от по-известните поговорки - "Каквото си постелиш - на такова и ще легнеш", "Бързата работа - срам за майстора" и т.н. Учените от Университета в Мало Койнаре обаче са направили доста обширно проучване на тая тема и са стигнали до доста интересни резултати. А именно - напоследък доста от старите поговорки са излезли от мода, като са преработени във нови, по-удобни за употреба, а доста често - и по-отговарящи на нашето време. Ето и някои примери: "Който гроб копае другиму - от грoб умира", "Който нож вади другиму - той нож има", "Ум царува, Ум робува, Ум Белия Делфин", "Око за око, паста за зъби", "Гладен програмист код не дебъгва", "Сговорна дружина кръв сере" и т.н. Трябва да се обърне внимание и на съществената роля, която играят поговорките в живота ни - без тях например майката на Стиви Уондър никога нямаше да бъде по-известна като Бързата Кучка. Тъжното е, че в наше време доста от качествените поговорки загубиха смисъла и значението си - например великата поговорка "Кат' си пейш Пенке ле, кой ли те слуша" изпадна в немилост - народа се скъсва да слуша не само Пенка, ами и Ганка. Цонка, Глория, Райна, Майна, ДесиСлива, Камилия, Малина, Ягодка и други такива едноименни образци на най-популярната (и съответно най-нискокачествена) музика (ако можем да си позвилим да я наречем така). Интерес предизвиква и самият начин на поява на поговорките - доста често те са взети от реалния живот. Да проследим раждането на една поговорка. Историята разказва за един хайдутин, който бягал от потеря. Както си бягал, видял едно селце и се шмугнал във първата попаднала му къща. В къщата живеела сама една бабка. Тя скрила хайдутина във килера и гордо се изправила пред преследвачите му. Те я разпитвали за хайдутина, но тя все отричала. Дори когато главатарят отрязал двата й крака, тя продължила да отрича и така спасила хайдутина. След като потерята тръгнала да го търси другаде, хайдутинът излязъл и гордо заявил на смелата баба: Ха, на лъжата краката са къси!" Изводът от всички поговорки (дори и от оная за жабите) е ясен - не крийте хайдути по килерите си!
Ънадър уан райдс дъ бас. Нов блестящ дори и на светло ум попадна в мрежите на неречника! Добре дошъл вълчо. ДА КРЮ ИЗ ГРОУИНГ ЪП!
След дълги уговорки и спорове за авторски права, с радост обявяваме, че към екипажа от малоумници се присъедини и откривателят на небезизвестната Енциклопедия Кашалотика. Съдържанието на енциклопедията вече започна да се провира в неречника. Екипажа на неречника НЕ поема отговорност за психични разстройства в следствие прочита на шокиращи факти разляти от нашите автори.
Пусната е първата бета версия на ъндикта и на пръв поглед всичко работи нормално.
Ако по една или друга причина сте с толкова болен мозък, и през него е минала мисълта да се присъедините към нас - пишете на support _AT_ undict.com - ако успеете да ни впечатлите може би ще станете един от нас!
