Абитуриентите, или както са по-известни на широката публика като Аборигенти - са ярки представители на вида Ученици, подклас Зрелостници. Обикновено се появяват към края на месец май. Интерес предизвиква поведението им - в един определен ден всички представители на едно стадо (обикновено наброяващо 20-30 екземпляра) започват да се роят около училището, съсипало нерви и пари в опит да им налее малко знание в главите. Там те биват огледани добре от бъдещите поколения Аборигенти, които ахкат, охкат и понякога пъшкат, наслаждавайки се на искрящата розово-отровнозелено-синя тълпа. После се качват в взетите назаем лъскави коли, които роднините им са намерили с връзки от някой богат роднина или шеф, за да се отправят към някой нелогично скъп ресторант. Обикновено Абитуриентите надават специфични любовни крясъци, силно наподобяващи броене до 12 и придружени с маниакално натискане на клаксоните. Имат влечение към балони. Специално за деня са с променено оперение, за което родителите им са похарчили приблизително 17 заплати. Неписан закон е то да се закупува по следната таблица - абитуриентите от село го купуват от Големио Град, тези от Градо - отиват до Столицата, а столичните индивиди - от съседни държави. Наглед има логика, но пък за сметка на това няма смисъл, тъй като едва 1,7% от тях успяват да изглеждат добре в новопридобитите нелогично скъпи дрехи. В самия ресторант те се отдават на безгрижни игри от типа на "Изпий за една вечер толкова, колкото за цялата минала година", "Може задника ми да е колкото Тексас, ама като се кача на масата и го задрусам на гюбека и всички онемяват" и най-традиционната "Кой ще повърне първи преди да стигне до кенефа". Най-накрая под затихващите звуци на нещо ужасно, долитащо от евтиния оркестър всички оцелели дружно се запътват към някой хотел, където се отдават предимно на сън, драйфане и - ако случайно имат късмет - и на секс. На другия ден получават и традиционните си подаръци - зверски махмурлук и покана за една от най-големите социални мрежи у нас - jobs.bg.
Едно от най-великите изобретения на нашето време се явява именно презервативът. Той се е появил още в дълбока древност, но тогава е бил изработван предимно от черва на животни, доста често без тяхното съгласие. Благодарение на него човечеството все още не е надхвърлило 10 милиарда, а и са спестени доста скандали с родителските тела. Според ст.н.с. М. Сингър презервативът се явява кристалната пантофка на модерната връзка - прави ви принцове/принцеси за една вечер и после бива захвърлен. Разликата е, че ако ви се счупи кристалната пантофка ще ви боли доста по-малко, отколкото ако се скъса презервативът. Най-малкото кракът ви ще зарастне за няма и месец, а другото ще ви къса нервите цял живот. С напредването на високите технологии презервативите също претърпяха доста промени. Вече се предлагат оребрени, окосмени, ароматизирани и дори пеещи, въпреки очевидния факт, че половите органи не разполагат нито с обонятелни, нито с слухови сензори. Поради нарастващият интерес от страна на по-възрастните потребители в скоро време се предвижда да бъдат създадени презервативи с арматура.
Презерватив също така се явява и малко по-нетрадиционно название на традиционния пролетариат. Шефът си нахлузва работника, използва го яко, а като се скъса го хвърля и взема нов. За работника остава милият спомен, че е участвал в секса, но за съжаление не от правилната страна. Понякога презерватива се разбунтува и се къса в най-неприятния момент, но за съжаление благоприятни последици за него има само в малко по-добре развитите страни.
Малка торбичка, обикновено доста нагъната, което доказва немърливото отношение към нея. Интересното е, че колкото повече я пълните, тя не се уголемява и изпъва, напротив – мачка се още повече. Повечето притежатели на У.Б. предпочитат по-малките такива, понеже щот‘ да не им тежи. Известни са случай на хора с по-голям У.Б., които са си патили от това и са прибягвали до нестандартни начини на намалянето му – чрез спукване на торбичката. Типични представители са Ангел Кънчев, Ърнест Хемингуей и др.
Други срещани случай са „Загубване на У.Б. по някоя жена“ – препоръчва се да се сетите, къде сте я водили жената и дали не е възможно да сте си забравили там У.Б.; вероятно е жената да е благосклонна и ако е у нея, да ви го върне. „Изпиване на У.Б. от чавка“ – обикновено се получава, когато торбичката се ползва не по предназначение. „У.Б. му е в гащите“ – вероятно се има предвид, че е голям капацитет и използва за побиране на знанията си дори торбичките, познати като мъдни.
Преди упореба на У.Б. се посъветвайте с личния си психиатър.
Из Съобщение по високоговотителите на диспечера от Терминал 2 на летище София. „Намерен е малък Умствен багаж на Терминал 2. Моля, гражданинът, който се шляе като олигофрен из терминала да дойде и да си вземе умствения багаж от гишето за изгубени вещи.“
Според българският тълковен речник терминът "чревоугодник" означава "човек, който си угажда с храна и напитки, гастроном". Според екипа на Неречника това понятие е крайно неточно. Позовавайки се на известния в гей и гурме средите експерт ст.н.с.чл.кор. проф. Ив.Зв. сетивата, на които толкова разчитат т.нар. чревоугодници изобщо не се намират в червата, а са именно следните - зрителното удоволствие от добре аранжираната порция, ароматът, и вкусовите рецептори по езика. За черва не става и дума. Вземайки предвид биологичното устройство на стомашно-чревния тракт - в червата попада вече обработена с стомашни киселини маса, която едва ли би се сторила привлекателна за друг, освен за някой поизпаднал лешояд. От това следва да се извади следното заключене: думата "чревоугодник" трябва да се извади от употреба, защото за лицата, които би пасвала, а именно тези, които си угаждат най-вече на дебелото черво вече има измислена не една дума.
Законът за Движение по Пътищата в България е нещо като пениса на комара - всеки знае, че би трябвало да го има, но досега все още никой не го е виждал. Накратко казано, това е сборник от правила и закони, които никой не спазва. На практика всеки си кара както си знае, а това не винаги съвпада със знанията на другите участници в движението. Единственото условие, което трябва да покриете, за да вземете книжка в България е да можете да псувате качествено, защото другите шефьори се изнервят от недомислени изрази по повод техни близки роднини от женски пол. Интерес предизвиква фактът, че единственото място в България, където на практика отсъства движение на моторни превозни средства е Перник. Доста отдавна Гражданска Защита заедно с КАТ на съвместен брифинг обявиха, че това вече си е чиста проба военно положение, като се позоваха на старата българска пословица: "Ако при изпреварване в насрещното платно ви блъснат отзад, значи се намирате в Перник". Друго основно правило, което по изключение се спазва в България е т.нар. Положение при Преминаване на Кръстовище. То гласи следното: Ако на едно кръстовище се засекат Порше, Бентли, Ягуар и Ферари право да стреля първи има този, чиято кола е най-скъпа. Другите участници в движението имат право само да псуват, защото на тях огнестрелни оръжия не им се полагат. Псуването - както бе споменато по-горе е доста важен елемент в ЗДПБ. Формулата е много проста - шофьорите псуват другите шофьори, мотоциклетистите, колоездачите, таксиджиите (простете за мръсната дума), кмета (заради дупките) и правителството заради винетките. Мотоциклетистите псуват шофьорите и камионите, колоездачите - предимно камионите и таксиджиите, таксиджиите - основно шофьорите и колоездачите. Единствената група, която няма право да псува, а само да бъде блъскана, заливана с вода от локвите и - разбира се - псувана от всички - са пешеходците. Тяхно най-главно провинение се явява това, че се движат по нерегламентирани тротоари, на които шофьорите паркират или тренират оффроуд, и това, че пресичат в най-неподходящият момент - а именно на зелено, точно когато някой изрусен шофьор от женски пол, придобил наскоро джип BMW посредством дребни сексуслуги на големи хора - закъснява за студиото за красота. Лъч надежда в цялата тази обстановка внася КАТ - посредством старото изпитано правило "Вие шофирахте с 50 лева над допустимата скорост" - все някой ден парите на шофьорите ще свършат и те щат - не щат ще трябва да спазват правилата.
Русалките се явяват част от славянската митология. Те представляват същества с тяло на жена и опашка като на риба. Заради глобализацията обаче, те биват 'отмъквани' от различни други религии, университети, терористични организации и най-обикновени психопати. Споровете за произхода на русалките са доста - ето и някои от най-известните теории за тяхната поява.
1. Славяните вярват, че русалките са духовете на удавени момичета, които понякога помагат на хората - като ги спасяват от удавяне или оказвайки им помощ посредством дребни секс-услуги. Историята мълчи какво става обаче с удавените момчета - явно хомосексуализмът все още не е бил толкова модерен по онези времена.
2. Във времената на пиратите и великите географски открития нещата стоят малко по-различно. Нееднократни са сведенията за русалки, посещавали самотни моряци, докато са били на нощна вахта и под влиянието на определени упойващи средства. Остава обаче тайна защо на сутринта техни колеги, които са склонни да злоупотребяват със същите средства и освен това имат способността да не помнят нищо, се оплакват както от болки в главата, така и в други, по-интимни области.
3. Интерес предизвикват и някои разновидности на русалките - т.нар. Анадолски Русалки. Заради териториално-сексуалните особености на региона тези представители на Homo Ribicus биват описвани като същества, които от кръста нагоре са риби, а от кръста надолу - мъже.
4.Другите теории за произхода на русалките са също така доста интересни: някои учени изказват твърденията, че това всъщност са отдавна изгубените обитатели на Атлантида; генетични опити на луди средновековни учени; друга цивилизация, развила се под водата; поредната грешка на Бог и т.н., но поради сериозността на тези твърдения и в името на безопасността на заобикалящите ги хора учените бяха отведени и разстреляни на тайно място. Малка утеха в случая е, че всяйка една от техните теории се доказа 3 дена след това.
5. Наред с всичко останало, Русалките се явяват и като родилен и/или разпознавателен белег сред някои от по-колоритните малцинствени групи. Обикновено могат да бъдат забелязани по ръцете на над 100% от представителите на гореупоменатите групи, като обикновено са в комплект с надпис от сорта на "Марчето 1954" или "Айше + Медун". Сред някои учени, занимаващи се с проблема, това е резултат на Големият бунт сред квантовите физици от 1854г., но никой не го интересува.
Един от четирите годишни сезона, отличаващ се предимно със студ, сняг и прекомерна употреба на вино, ракия и свинско, а на сутринта - зелева чорба. Зимата носи радост най-вече на децата, защото могат по цял ден да се пързалят по снега, а после да легнат и да кашлят на топло до печката. Родителите им, за разлика от тях са нещастни през този сезон, защото именно през зимата на топло, електро и газомерите им се завива свят от въртене, а това обикновено е свързано с движение на парични средства от домашните към държавните (или други пиратски) бюджети. Ето и няколко белега, по които можете да познаете, че навън е настъпила зима: пейзажът е бял като наркомански нос, студено е като в курвенска душа, псета и вълци вият в полето, а вашият родител от мъжки пол проявява тененция към засилване употребата на свински субпродукти, приготвени с повечко лук. Освен това се забелязва и нарастване броят на педофилите, които обличат традиционни червени костюми и раздават (с користни цели) подаръци на децата пред благите погледи на родителите им. Забелязва се и спад в популациите на иглолистните дървета, холокост спрямо прасетата и изчистване на магазините от всякакви болкуци, защото въпреки здравата логика - хората се чувстват длъжни да подаряват на приятелите и близките си ненужни и скъпи вещи. Някои от по-изостаналите в културно и умствено отношение народи често прибавят към останалите несгоди на зимата един първобитен ритуал, при който групи от хора с зачервени и течащи носове и държащи свещи в измръзналите си ръце обикалят от къща на къща да плашат обитателите им с ужасяващите си Коледни Песни. Ако по една случайност не сте ескимос, мазохист или просто любител на зимата, екипът на Неречника ви предоставя няколко избора, които ще ви помогнат да я избегнете. Ако сте богат - купете си къща в Калифорния, Маями, Хавай или на друго място, където сняг може да се види само по телевизията. Ако сте беден - опитайте се да станете богат и се придържайте към горния сценарий. Ако случайно Правителството, Бизнесът или някоя друга подобна рекетьорска институция ви попречи в натрупването на богатство - съберете многохилядна тълпа пред Парламента и искайте от правителството да приеме закон, с който задължава времето да е винаги студено, зимно и гадно. Няма начин планът да не подейства, защото до този момент в България няма данни за закон, който да се прилага на практика.
P.S. Избягвайте да правите неща, за които има шанс да ви тикнат "на топло", защото там, където ще отидете не винаги е топло, а и има шанс смисъла, който там влагат в термина "редовен полов живот" да не ви хареса.
Лунен дъжд, известен още като проекта Първанов-Мирчев е бизнес план, чиято основна цел е да реализира финансова печалба на стойност точно един милион юро и двадесет стотинки.
В проекта са засегнати и редица цели, които не успяват да заслужат прозвището 'основни', а именно: преодоляване на разстояние от порядъка на 384 403 километра, проектиране на тръба с варираща дължина и непозната до момента здравина, проектиране на т.нар. 'живо сито' и не на последно място опит за доказване на евентуалната кръгла форма на вселената.
Основни хипотези (приети за верни):
- на луната присъства 1 кубичен километър лед;
- тъй като леда е 1 кубичен километър приемаме, че той е събран на едно място именно под формата на куб;
- състава на този лед е дестилирана вода;
- при навлизането на този лед в земната атмосфера той би се разтопил и превърнал във вода;
- на земята има N на брой богати ентусиасти готови да заплатят огромни суми за да бъдат намокрени от разтопен лунен лед;
- в случай, че леда е разположен в части от луната намиращи се в постоянна сянка - приема се че вселената е кръгла.
Същност:
Основната идея на проекта Лунен дъжд е чрез проектиране на огромна тръба (диаметър 7.3 метра, дължина 384 403 километра) да бъде транспортиран лунния лед до земята, след което да бъде трансформиран във вода, с която да бъдат намокрени всички желаещи.
След задълбочен анализ и 2 кутии сладолед (от скъпия!) научноизследователския екип Първанов-Мирчев установява 2 възможни начина за транспортиране на необходимата ни субстанция: в твърдо или в течно състояние.
Вариант 1 (отхвърлен): транспортиране на субстанцията в течно състояние (под формата на дестилирана вода). Вариантът изисква изпращане на луната на екип от 19 000 земеделци въоръжени с пистолети за горещ въздух. Всеки от земеделците ще носи със себе си акумулатор за захранване на пистолета с горещ въздух. Този вариант е удачен за транспортиране, тъй като се избягва необходимостта от разтапяне на леда при достигането му до земята. При подобно транспортиране възниква следния проблем: при преминаването на водата през тръбата (която неизбежно се намира в открития космос, където температурите са относително ниски) водата би замръзнала отново, което налага хилядите земеделци да се разпределят по дължината на тръбата и да я нагряват отвън, (за да може да поддържат температура над 0 градуса, за да не замръзне водата). Но тъй като разполагаме само с 19 000 земеделеца, а тръбата е с дължина 384 403 километра, това означава, че един земеделец трябва да нагрява средно 20,23 километра (което е обективно невъзможно, освен ако не разполагаме с изключително големи земеделци). В крайна сметка този вариант отпада поради липса на средства.
Вариант 2 (приет, нереализиран): транспортиране на субстанцията в твърдо състояние. Този вариант е значително по-лесен за реализиране. Необходимо е изпращане на луната на екип от 8 индивида (7 джуджета и една Снежанка) въоръжени с миньорски инструменти. Тяхната цел е разбиване на огромния леден куб на парчета с диаметър по-малък от 7.3 метра (поради ограничения в използваната тръба). След разбиването парчетата се търкулват по вътрешността на тръбата до земята. ВНИМАНИЕ: поради голямото разстояние и нестабилността на парчетата е възможно т.нар. засядане на парчета, което би предизвикало запушване на тръбата и евентуално спиране на процеса на транспортиране. За да се предотврати това 3 от джуджетата ще циркулират по тръбата заедно с ледените блокове и ще следят за евентуални запушвания, като при откриването на такива ще разбиват заседналите блокове на по-малки парчета.
Изработване и позициониране на тръбата:
Тръбата за транспортиране ще бъде изработена от фиброкозина от диви бизони (тъй като тази сплав осигурява необходимата гъвкавост и здравина с оглед размерите на нужната ни тръба).
За разполагането на тръбата са възможно 2 (два) варианта:
- в случай, че огромният куб лед е изначално разположен на осветената част на луната - поради синхронното въртене на луната и земята е напълно възможно директно опъване на тръбата от осветената част на луната до земната повърхност. При този вариант дължината на тръбата е както бе упоменато около 384 403 километра.
- в случай, че огромният куб лед е изначално разположен на неосветената част на луната, и се намира в постоянна сянка, то директното опъване става невъзможно и тогава се приема хипотезата, че вселената е кръгла. Предприема се изграждане на многократно по-дълга тръба която се опъва в посока противоположна на земята като целта е да се заобиколи вселената и да се стигне отново до Земята.
След транспортирането на ледените блокове до земята и навлизането им в земната атмосфера те се разтапят и превръщат във вода.
След това се прекарват през т.нар 'живо сито' което ги разпръсква под формата на дъжд върху желаещите и заплатилите съответна такса за участие. Живото сито е конструирано по начин, позволяват му да променя размера на дупките си в зависимост от предварително зададена настройка. Целта е да се задоволят нуждите на най-претенциозните клиенти като се предостави набор от различни видове дъжд - от ситен пролетен до бурен едър есенен.
Планирано е изпълнението на проекта да започне през 2012 година, като евентуалния лунен дъжд може да завали на земята не по-рано от месец май 2223г.
За резервации и записвания моля обърнете се към вашия локален представител.
Препарат на етническа основа, който почиства идеално цветни, черни, дори и ръждясали метали. Без остатък отстранява всякакви социални, парични, материални и други помощи и блага, понякога и без съгласието на собствениците им. Действа благоприятно на повечето бактерии. Размножава се бурно и повсеместно, доста често със помощта на правителството. Благодарение на слабостта си към кебапчета и петолевки, Роместосът е податлив на външни политически влияния, затова играе важна роля в политическия живот на страната, която обитава. Изпитва непоносимост към органите на реда и доста често се опитва да ги изчисти от лицето на земята. Препаратът може да бъде намерен във почти всички крайни квартали, като понякога той сам намира нищо не подозиращите си клиенти. Основен враг на Роместоса се явява джедаят Дарт Сидериус.
Внимание! Не допускайте препарата до персоналните си компютри, защото започва да рови из Recycle bin-a!
1. Вид месно изделие, което има издължена и овална форма, пече се на скара и е чест гост на сватби, народни увеселения, събори и др. Близък родственик на кюфтето, плескавицата и далечен братовчед на шишчето. Състав - предимно месо, най-вече кучешко, котешко, конско, магарешко, по-рядко се случва да бъде използвано свинско и телешко. Процентът сланина в състава на кебапчето зависи от наглостта или късмета на майстора.
2. Основна мерна единица по време на избори. Зависи от податливостта на населението, един глас е равен на 1 до 3 кебапчета. Ето и представителна извадка, циркулираща из политическите среди: 500-5,000 кебапчета - кмет на малък до среден град; 10,000-35,000 кебапчета - депутат; 80,000-245,000 - кмет на столица; 1,000,000-5,000,000 - президент.
Бетонът е композитен строителен материал, който се размножава чрез леене. Притежава колективно съзнание, което го кара да се събира на големи групи, наречени блокове, от които са създадени кварталите - висша форма на съществуване е религията на бетона. Според нея, ако един бетон е бил добър, то той ще се превърне в панел на блок в ж.к. Люлин - свещено място за бетоните. Както във всяко уважаващо себе си Общество, така и при бетона могат да се открият т.нар. касти. Лошите и бедни бетони биват заточени в най-крайните квартали на градовете, където с десетилетия оплакват съдбата си. Елитните бетони се срещат само на строго определени места - предимно по Черноморието. Там те изграждат изолирани общества, като напр. Златни Бетони, Бетонов Бряг, Прибетонско и т.н. Напоследък се наблюдава тенденция за миграция на бетона към по-високите части на Републиката, където скоро ще можем да се радваме на резервати като Бетоновец, Седемте Бетонни Езера и много други. Във Природата единствените естествени врагове на бетона са два: свлачищата и еколозите, но Правителството води доста успешна борба и срещу двата вида.
Един от наболелите въпроси напоследък е: "Има ли у нас почва фешънът и защо?" Така като той е почти неразривно свързан с чалгата, може да се каже, че Фешънът като такъв е генетично заложен у българина. За някои обществени прослойки, като например чучарките, люлинските бекове, селските пръчки или даже най-обикновените чалгарки, Фешънът се е превърнал в нещо като религия. Те се молят на богове като Prada, Givenchy, Chanel, Cartier, Vertu, D&G и други такива, като се събират на определени свещени за тях места, наричани Фешън Студиа, където обсъждат придобитите по честен начин (чрез дребни секс-услуги) реликви на гореспоменатите богове. Най-култовото място за придобиване на свети мощи с Фешънска марка е Витошка, където са разположени множество магазини за парцалки, наричани още Модни бутици. Улицата се явява и най-големия в България ареал и ловна територия на т.нар. фешънки (виж по-горе). Там те обикалят от бутик на бутик, стараейки се да привлекат вниманието на фешънците, които са се излегнали по уличните кафенета и играят на доста популярната в тези среди игра "мойте жиесем и часовник са по-скъпи от твойте". Немалка роля във издигането на един индивид от обикновен чалгар до фешънец играе и езикът. Разпознава се лесно - ако английските думи спрямо българските в говора му са над 73%, значи пред вас стои завършен фешънец. Ето и по-голяма част от съдържанието на един стандартен фешънски речник: куул, олд скуул, фейс, ивент, мууд, фийлинг, френд. По-напредналите използват термини от типа на: нейчър релаксинг, експириънс, инволвнат и ъпгрейднат. Вечер фешъните се прегрупират, за да отидат в т.нар. Нощни клубове, които могат лесно да бъдат разпознати по количеството паркирани отпред Голфове с регистрация, започваща с РК и кабриолети от разни марки, но еднакво обсипани с огромни говорителии, от които се лее нещо ужасно. Там те извършват нощните си ритуали, които включват напиване до припадък с коктейли с неописуемо съдържание, шотове, вермути и др. такива фешън напитки. Обикновено денят на фешъните завършва към 4-5 сутринта със секс (ако са имали късмет) или със бой (ако са нямали).
Лозунгът като такъв се явява едно от най-мощните оръжия на Пропагандата. Независимо къде се намирате - в грАДския транспорт, на улицата, пред телевизора или даже в леглото - вие сте обградени от лозунги, които на пръв поглед изглеждат безобидно, но нанасят трайни увреждания върху психиката (понякога и върху физиката) на обекта, към когото са насочени. Печално известен със своите лозунги е бившият Съветски Съюз. Не една и две са жертвите на неговите лозунги. Наскоро в Русия откриха мемориал на Жертвите на Лозунгите, които наброяват около 23 милиона, събрани общо в 174 психиатрии. Ето и някои от Лозунгите, довели до това масово умопомрачаване: "Съветските болни - най-здравите болни в света!" ; "Съветските джуджета - най-високите джуджета в света!" ; "Съветският слон - най-големия слон в света!" ; и последно, но далеч не на последно място гениалното "Съветското късо съединение - най-дългото късо съединение!!!" Тук в България също не сме изоставали и цялата държава во главе с многообичаният от всички др. Т.Ж. се стремеше да разсмее света с наши си родни лозунги. Ето и по-главните от тях: "Тази година - завод за полупроводници, догодина - за цели проводници!" ; "Милицията принадлежи на народа и народът принадлежи на милицията." ; "Ние трябва да направим коренен поврат, на 360 градуса." ; "Браво на атмосферното налягане!" ; "Хигиенизацията е враг на бактериологическата диверсия." ; "Студенти, икономисвайте отпадъците! Те са за вас." ; "Всяко яйце - бомба, всяка кокошка - летяща крепост срещу империалистическите агресори!" ; "Водачи, бъдете осторожни! Секунда невнимание - цял живот мъртъв." ; "Да не оставим нито един пациент да умре без лекарска помощ!" ; "Всички луди - на борба за мир и световен комунизъм!" ; "Рейгън - враг номер едно на Тутраканска селищна система!" ; "Всеки комсомолец - пример за хулиганите!" и ред други такива мъдри мисли. В сегашните модерни времена лозунгите също претърпяха ред промени. Макар и позагубили предишната си сила, лозунгите продължават да ни обсипват от новини, филми и най-вече от рекламата - и ако не внимавате - вие може да сте следващата тяхна жертва! В заключение ще напиша следното: "Нашият НЕречник - най-хубавият речник в света!"
Много хора смятат, че мързелът е порок и е нещо, което няма място във високоразвито Общество като нашето. Последните изследвания на катедрата по физкултура, шапкарство и риболов към Световния Университет по квантова физика, субтропична морфология и ядрена геодезия в Попово (СУКФСМЯГ-П) обаче разкриват точно обратното. Именно мързелът се явява една от движещите сили на техническия прогрес и на цивилизацията като цяло. Ако не се беше появил мързелив орач, никога тракторът не би бил изобретен. Също така ако Александър Греъм Бел не го е било мързяло да се размотава насам-натам само за да види тоя и оня как са, сега не бихме се радвали на телефоните и т.н. От Мързела са произлезли и повечето от строевете в развитието на човечеството. Най-ярък пример за това са Комунизъма и Капитализъма. При капитализма е по-ясно изразено, защото там се намесват и фактори като бизнес и т.н. При бизнеса Мързела заема важна роля. За разлика от Комунизма, където основен девиз е "аз го лъжа, че работя, той ме лъже, че ми плаща", при Капитализма по-трудно можеш да излъжеш, че работиш, но за сметка на това по-лесно те лъжат, че ти плащат. Истински шедьовър в сферата на мързела и пример за подражание на по-податливите на мързел субекти се явява уникалното в цялата Вселена явление "разделно сметосъбиране". Гениалното хрумване в този случай се свежда до следното: собственикът на завода за рециклиране е бил обвзет от мързел и от гений едновременно и е стигнал до следния извод: "Защо да се мъча да разделям отпадъците, като може хората сами да го правят? За награда ще ги обложа с данък смет, защото аз съм се нагърбил с тежката задача да изкарвам пари от техния боклук!" Може да ви се стори доста странно, но този принцип действа с пълна сила. Изводът, който може да се направи е следният: мързелувайте за здраве, блогополучие и технически просперитет!
Селската пръчка, или тъпата селска пръчка, е хуманоид от женски пол, размножаващ се чрез имуществено делене. Смятащ миграцията си в столицата за висша цел и призвание в живота.
Характерн черти : говори неразбираемо със сиукски акцент. Обича лъскавите неща, и за това често украсява одеждите си с тях, понякога върху тях изписва и сакралните думи FASHION, VERSAkE, FENDY, Untitled Colors Of Benefon и тн. с цел да изпраща послания до заобикалящите я от сорта на : " Може и да съм от село,ама ги знам и аз тия пущини ! ". Косата и обикновено варира в гамата от бяло русо до жълто русо, изгорена в краищата. Гримът й се доближава до този на цирковите клоуни, както и модерните й островърхи патъци. Също така обича да казва за себе си , че е „ентелигентна”, и че се облича „акстравагандно”. В общи линии целта й е да се вписва в определението „пйекана, натокана, лачена та чак се лъзга”.
В някои отношения селската пръчка се доближава до супер герoите от комиксите (например до Жената котка), защото също като тях и тя има свръхестествени способности. Нейната дарба е да определя точната парична стойност на различни предмети , от мобилни телефони до коли. Тази и способност и помага в избора на бъдещ съпруг или я прави особенно пригодна за работа в заложна къща. Селски пръчки можете да срещтнете във всички фолк заведения, както и навсякъде другаде около вас.
Посвещава се на всички които ще кажат: „Това не се отнася до мен.”
Ънадър уан райдс дъ бас. Нов блестящ дори и на светло ум попадна в мрежите на неречника! Добре дошъл вълчо. ДА КРЮ ИЗ ГРОУИНГ ЪП!
След дълги уговорки и спорове за авторски права, с радост обявяваме, че към екипажа от малоумници се присъедини и откривателят на небезизвестната Енциклопедия Кашалотика. Съдържанието на енциклопедията вече започна да се провира в неречника. Екипажа на неречника НЕ поема отговорност за психични разстройства в следствие прочита на шокиращи факти разляти от нашите автори.
Пусната е първата бета версия на ъндикта и на пръв поглед всичко работи нормално.
Ако по една или друга причина сте с толкова болен мозък, и през него е минала мисълта да се присъедините към нас - пишете на support _AT_ undict.com - ако успеете да ни впечатлите може би ще станете един от нас!
